Сеизмолог: Сливенският сеизмичен район крие опасност от силен трус
Информация за земетресенията в България започва да се събира през последните 150-200 години. Това са процеси, които се развиват постепенно. Проучването на повтаряемостта на трусовете лишава до над 1000 години за пагубните земетресения. Ние нямаме визия за някои от евентуално рисковите зони, като да вземем за пример тази в Сливен. Сливенският Балкан се издига отвесно над повърхността и е един евентуален, само че незнаен исторически сеизмичен регион. Може в най-близко време може да сработи подобен механизъм. Това съобщи за Novini.bg ръководителят на департамент „ Сеизмология ” в Националния институт по геофизика, геодезия и география проф. Емил Ботев.
Експертът означи, че ние нямаме задоволително дейни зони, както е при гърците. " Те имат задоволително трусове във всяка зона и могат да създадат вероятностна оценка за бъдещи земетресения ".
„ На територията на нашата страна значително въздействие имат единствено земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със характерна устременост на излъчването при скъсване на сеизмичните зони “, посочи той. И даде образец, че при сходно ориентиране на 4 март 1977 година е било нещастно насочено към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов.
„ За страдание двете здания, които паднаха, бяха с охлабени основи и с спомагателни промени и се получиха сривания. В съседство други къщи бяха останали цели със доста по-слаби нарушавания. Ефектът от доста мощните трусове прекомерно постоянно се дефинира и от сеизмичната резистентност на постройките “, разяснява сеизмологът.
„ Връзката сред две прилежащи сеизмични зони е комплицирана и към момента неизяснена. Когато стане по-силно земетресение, с цел да се натрупа напрежение в прилежащи сеизмични зони, са нужни години - десетина минимум. Да приказваме, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където придвижването на блоковете е доста по-бавно, има предаване на напрежение, е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, също така Централна България е ситуирана на към 350 км от Вранча, не може да има директна връзка “, акцентира проф. Емил Ботев. „ Дори сътрудниците в Румъния не чакат развиване на този развой “, увери топ сеизмологът ни.
„ За територията на нашата страна едно пагубно земетресение има възможност да е в порядъка на 250-300 години. За обособени огнища и зони като Струмската сеизмична зона или Маришката, Пловдивската, да вземем за пример е 1000-2000 години. Трусове с благоприятни условия за магнитуд до 7 се случват на 200-300 години “, успокои специалистът.
„ В началото на предишния век от 1901 до 1928 година, стават 6 трусове с магнитуд 7 и по-голям. Затова ние одобряваме, че е малко евентуално в същите сеизмични зони да се случи сходно земетресение, тъй като тази повтаряемост е минимум 250-300 години и тъй като знаем, че придвижванията при нас са толкоз слаби, и те водят до струпване на напрежение за доста дълги интервали от време. За това, че тези минали земетресение са надробили земната кора, евентуално затова на територията на нашата страна стават огромно количество слаби трусове. Последното по-силно земетресение беше в Перник с магнитуд 5,6, само че нито в Перник, нито в София имаше доста съществени инфраструктурни опустошения и нямахме нито една жертва “, напомни той.
По думите на Емил Ботев предварителната защита е доста значима. „ При нас е доста значимо да се обърне внимание на качеството на строителството. Имаме задоволително съществено завещание в провинцията на остарял вид здания, които са къщи от некачествени материали, с по-слаба резистентност. Панелните жилища са с по-висока земетръсна резистентност, а новите кооперации се строят с рамкови структури и са съобразени изцяло с нашето сеизмичното райониране, което е заложено в правилника за строителство. Ние сме подготвени да посрещнем провокациите на природата в по-ново време. Старите здания не са съобразявани и Слава Богу, че все по-малко хора живеят в такива “, акцентира ръководителят на департамент „ Сеизмология ” в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
„ Точна оценка за познаване на едно бъдещо земетресение към този момент е непостижима. Имаме 1-2% сполучливи модели, които са посочили трусове в международен мащаб, само че това не е задоволително, с цел да можем да приказваме за прогнозиране на точното време на бъдещо мощно земетресение. Ние не можем да вършим прогнози, тъй като нямаме данни, защото сме били под непознато господство и нямаме документи “, сподели проф. Ботев.
Експертът означи, че ние нямаме задоволително дейни зони, както е при гърците. " Те имат задоволително трусове във всяка зона и могат да създадат вероятностна оценка за бъдещи земетресения ".
„ На територията на нашата страна значително въздействие имат единствено земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със характерна устременост на излъчването при скъсване на сеизмичните зони “, посочи той. И даде образец, че при сходно ориентиране на 4 март 1977 година е било нещастно насочено към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов.
„ За страдание двете здания, които паднаха, бяха с охлабени основи и с спомагателни промени и се получиха сривания. В съседство други къщи бяха останали цели със доста по-слаби нарушавания. Ефектът от доста мощните трусове прекомерно постоянно се дефинира и от сеизмичната резистентност на постройките “, разяснява сеизмологът.
„ Връзката сред две прилежащи сеизмични зони е комплицирана и към момента неизяснена. Когато стане по-силно земетресение, с цел да се натрупа напрежение в прилежащи сеизмични зони, са нужни години - десетина минимум. Да приказваме, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където придвижването на блоковете е доста по-бавно, има предаване на напрежение, е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, също така Централна България е ситуирана на към 350 км от Вранча, не може да има директна връзка “, акцентира проф. Емил Ботев. „ Дори сътрудниците в Румъния не чакат развиване на този развой “, увери топ сеизмологът ни.
„ За територията на нашата страна едно пагубно земетресение има възможност да е в порядъка на 250-300 години. За обособени огнища и зони като Струмската сеизмична зона или Маришката, Пловдивската, да вземем за пример е 1000-2000 години. Трусове с благоприятни условия за магнитуд до 7 се случват на 200-300 години “, успокои специалистът.
„ В началото на предишния век от 1901 до 1928 година, стават 6 трусове с магнитуд 7 и по-голям. Затова ние одобряваме, че е малко евентуално в същите сеизмични зони да се случи сходно земетресение, тъй като тази повтаряемост е минимум 250-300 години и тъй като знаем, че придвижванията при нас са толкоз слаби, и те водят до струпване на напрежение за доста дълги интервали от време. За това, че тези минали земетресение са надробили земната кора, евентуално затова на територията на нашата страна стават огромно количество слаби трусове. Последното по-силно земетресение беше в Перник с магнитуд 5,6, само че нито в Перник, нито в София имаше доста съществени инфраструктурни опустошения и нямахме нито една жертва “, напомни той.
По думите на Емил Ботев предварителната защита е доста значима. „ При нас е доста значимо да се обърне внимание на качеството на строителството. Имаме задоволително съществено завещание в провинцията на остарял вид здания, които са къщи от некачествени материали, с по-слаба резистентност. Панелните жилища са с по-висока земетръсна резистентност, а новите кооперации се строят с рамкови структури и са съобразени изцяло с нашето сеизмичното райониране, което е заложено в правилника за строителство. Ние сме подготвени да посрещнем провокациите на природата в по-ново време. Старите здания не са съобразявани и Слава Богу, че все по-малко хора живеят в такива “, акцентира ръководителят на департамент „ Сеизмология ” в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
„ Точна оценка за познаване на едно бъдещо земетресение към този момент е непостижима. Имаме 1-2% сполучливи модели, които са посочили трусове в международен мащаб, само че това не е задоволително, с цел да можем да приказваме за прогнозиране на точното време на бъдещо мощно земетресение. Ние не можем да вършим прогнози, тъй като нямаме данни, защото сме били под непознато господство и нямаме документи “, сподели проф. Ботев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ